Чията представлява ядка или
повече зърнена култура, която напоследък придоби голяма популярност. Наричат я
суперхрана или енергийна храна, която се включва в режима на спортуващите. Историята
на чията е много интересна – тя е била основна част от диетата на ацтеките и
маите преди испанското завоевание, както и важна част от техните религиозни
церемонии.
В древността е била толкова
ценена, че е била използвана като разменна монета, тези уникални мънички
семенца имат изключителни хранителни и структурни предимства.
Векове наред чия семената са били използвани като основна храна от индианците от югозапада и Мексико. Известна като „храната за бягане”, употребата й като високо енергийна храна, даваща издръжливост, датира още от древните ацтеки. Знае се, че воините на ацтеките са преживявали на чиа по време на завоевателните походи. Индианците от югозапада изяждали не повече от една чаена лъжица, когато били на 24-часови преходи. Индианците, които тичали от река Колорадо до Калифорнийския бряг, за да разменят тюркоази за раковини, си носели за из път само семена от чиа.
Векове наред чия семената са били използвани като основна храна от индианците от югозапада и Мексико. Известна като „храната за бягане”, употребата й като високо енергийна храна, даваща издръжливост, датира още от древните ацтеки. Знае се, че воините на ацтеките са преживявали на чиа по време на завоевателните походи. Индианците от югозапада изяждали не повече от една чаена лъжица, когато били на 24-часови преходи. Индианците, които тичали от река Колорадо до Калифорнийския бряг, за да разменят тюркоази за раковини, си носели за из път само семена от чиа.
Здравословни ползи от
консумацията на чия
В хранителното съдържание на чията се включват голямо количество мазнини – тя е най-богатият растителен източник на мастни киселини омега-3. В чия има приблизително 3 до 10 пъти концентрацията на мазнини, типична за повечето зърнени и 1,5 до 2 пъти повече концентрация на протеини. Тези мазнини, ненаситени мастни киселини, са незаменими мазнини, които са нужни на тялото ни да разтваря и усвоява мастно-разтворимите витамини A, D, E и K. Семената на чия са богати на ненаситена мастна киселина, линолеиновата, която тялото не може да синтезира самò.
Чия е известна още с богатото си
съдържание на омега-3 мастни киселини, които подобряват човешката памет, умственото
развитие, ученето и концентрацията, освен това намаляват проявите на депресия.
Благодарение на съдържанието на омега-6 мастни киселини се повишават
съпротивителните сили на организма.
Доказано е, че семената чиа
влияят на усвояването на консумираните захари в организма. Чиа гелът, който се
образува при допир на семената с течности, действа като физическа бариера между
въглехидратите и ензимите на храносмилателната система. Това от своя страна
забавя превръщането на въглехидратите в захар. Енергията от храните се усвоява
регулирано, което осигурява устойчивостта. Това захаропоглъщане е голям плюс за
диабетици и също означава, че може да се комбинират семена от чиа със сладки
плодови сокове без да се боим за нивата на захари.
Още някои факти за чия:
- съдържат големи количества калий, натрий, калций, фосфор
- богати на антиоксиданти
- не съдържат глутен
- подобряват работата на стомашно-чревния
тракт
- препоръчваното дневно количество за
консумация е 15 г за възрастен; 5 г за деца между 1-8 години
- семената чия съдържат два пъти повече диетични фибри от
лененото семе
- чия съдържа повече омега-3 мастни киселини и е
по-хранителна от рибеното масло, храносмила се по-лесно и е напълно подходяща
за вегетарианци
За тези,
които поддържат стройна фигура!
Чия е
известна с това, че съдържа значително количество разтворими фибри и така
увеличава транзитното време в червата, дава ситост на организма. Наричана е
любима храна на диетиците, защото, добавяна към ястията, тя набъбва и
засища по-лесно стомаха, заменяйки калориите и мазнините без да промени вкуса
на ястията.
Семената
от чия могат да се консумират в суров вид, да се добавят към различни храни,
като салати, питки, сокове, шейкове и готвени ястия. Може да се
използват и във всякакви видове рецепти – сладки, солени, пикантни, кисели.
Може да се добавят като дресинг, в любимите ви сосове, сладкарски специалитети,
смутита, крекери, сладоледи, и т.н.