събота, 30 юни 2012 г.

Градински чай (Салвия)



Градинският чай или салвия (Salvia officinalis) е малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и сини до виолетови цветове, растящ в Южна Европа и Средиземноморието, а също и в югозападната полупустинна част на Северна Америка.
Салвията е висока около 30-60 см. Заради красивите си лилави цветове се отглежда като градинско цвете, а тъй като има силен аромат, салвията намира приложение и в кулинарията като подправка Приложенията и ползите, които й се приписват, са много и разнообразни. В някои части на Европа, особено на Балканите, градинският чай се отглежда и за получаване на етерично масло.

"Който си има салвия в градината, няма нужда от доктор" - това гласи стара арабска пословица. Наистина, салвията, въздейства стимулиращо на организма и го предпазва от болести с богатото си съдържание на антиоксиданти.

На салвията се придават почти магически сили, лекуващи всякакви болести. Освен чудотворна билка, салвията е и прекрасно градинско цвете. Салвията е наричана още градински чай, божигробски босилек, теменче, рожково биле, а името й идва от латинското „salveo“, което буквално означава здраве или лековит.

Градинския чай е лековита билка, използвана от стотици години. Градинският чай се използва успешно като антисептично средство, има хипогликемичен ефект, срещу обилно потене, за кръвоспиране, против възпаления и стомашни неразположения. Използва се като антиоксидант, за заболявания на горните дихателни пътища. Не бива да се прилага при бременни и кърмещи (намалява млякото), тъй като повлиява хормоналния баланс и е възможно да предизвика маточни контракции, но се използва успешно при дисменорея и жени в менопауза. Не е препоръчителна употребата му и от хора страдащи от високо артериално налягане и епилепсия. В някои нови научни статии дори се описва приложението на билката за подобряване на паметта, като й се възлагат надежди при лечението на Алцхаймер, а така също и за снижаване нивото на триглицеридите, инхибиране растежа на туморни клетки и др.

Градинският чай притежава противовъзпалително, дезинфекционно и противокашлично действие.

Употребява се при гърлобол, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход. Успокоява стомашни болки и действува благоприятно при възпаление на стомаха и червата, при стомашна язва, диария, чернодробни и жлъчни заболявания.

Външно като запарка за компреси се прилага за лечение на гнойни рани, а за бани - при кожни обриви. Под формата на гаргара се препоръчва при ангина, зъбобол, възпаления на устната лигавица. Етеричното масло от градинския чай се използува за инхалации.

Древните лекари Хипократ и Диоскорид считали градинския чай за свещена трева. Използвали го като противовъзпалително, стягащо, дезинфекциращо, кръвоспиращо и омекотяващо средство. В периода на цъфтене, богатата на етерични масла надземна част  се прилага в медицината за вани и апликации при полиартрит, остеомиелит, деформираща артроза, трофически язви. В народната медицина градинският чай се използва при камъни в урината, заболявания  на бъбреците, при ревматизъм, тахикардия; отварата от надземната част  прилагали с мляко против кашлица, а също и като ароматно и подобряващо храносмилането средство.

В древен Египет след епидемии и по време на война, жените били принуждавани да добавят в храната си салвия, „за да се умножи населението по-бързо".  През средните векове европейците продължават високо да ценят лечебните свойства на салвията - тогава тя спасявала дори от чума. Писателят Сен Симон разказва пък, че френският крал Луи XIV пиел по две чаши отвара от билката всеки ден. 

Според друга легенда, след раждането на Христос, когато Йосиф и Мария, в стремежа си да избягат от войската на цар Ирод, тръгнали от Витлеем към Египет, от страх да не бъдат хванати, скриват рожбата си сред избуялата салвия покрай пътя. От тогава се смята, че растението е придобило чудотворните си лековити способности, а който консумира салвия ще се радва на дълъг живот и дори безсмъртие.


Листата на градинския чай са богати на полифеноли, флавоноиди и антиоксиданти.
Екстрактът от салвия предпазва клетките на мозъка и черния дроб от т.нар. оксидантен стрес.
 Билката влияе положително при гастрит, колит, язва, метеоризъм и възпаление на жлъчния мехур. Използва се също при изгаряния, ухапване от насекоми и кожни заболявания. Употребата на салвия при първите признаци на простуда потиска развитието на остри респираторни заболявания. Чаят и инхалацията укрепват имунната система и ускоряват оздравяването.

Салвията е много ефикасна срещу умората. Тя тонизира сърдечната дейност, без това да води до опасност за сърцето. Но внимавайте в дозата! Не приготвяйте отварата от цяла шепа листа, защото рискувате да получите сърцебиене.

    Противопоказна е употребата на салвия при бременни и кърмещи жени, както и при хора, болни от нефрит. Салвията не е подходяща и за жени, страдащи от мастоза или лекувани от рак на гърдата. Да не се употребява при остро възпаление на бъбреците и остра кашлица!





сряда, 27 юни 2012 г.

Шиладжит/Мумио/Мумийо – Билкови Аюрведични таблетки за добро здраве


От столетия Мумио е известно на тибетските лечители като лек срещу астма, кръвно, диабет, цистит, мигрена, невралгия, световъртеж, бъбречни и чернодробни болести, гнойни възпалителни процеси, колит, язва, проблеми със зрението, при счупване на кости, ревматизъм, артрит, радикулит, алергии, отоци, травми, тромбофлебит, парадонтоза, парализи, безплодие, хемороиди и още стотици болести. Както се посочва в множество лечебни справочници, надали има болест, при която шиладжитът да не може да помогне.
Шиладжит „Божествената сила“ е най-мощният подмладител, известен на човешкия род. 

Ако се изкачите високо в Хималаите, ще видите изобилие от смолиста паста, сякаш изтичаща от най-високите скали. Това е Шиладжитът (мумийо) - най-мощното подмладяващо средство в неизчерпаемата фармакопея на Аюрведа. Древните медицински трактати отреждат на шиладжита специално място, заради неговите благотворни резултати върху здравето и го наричат "Победителят от планината и унищожителят на слабостта".


Мумио е смола, с която тибетските монаси и сибирските шамани, на практика, лекували абсолютно всичко. Намира се много трудно, в труднодостъпни планини и пещери. Има много сложен състав, който няма аналог в света.

Шилажитът мумио представлява вид смола, натурален екстракт от древни растителни отлагания, която се получава при специфични климатични условия в Хималаите (Индия и Непал). Смолата е била един от най-древните природни продукти, използвани от местните жители за поддържане на добро здраве. Използвана като добавка към храната, смолата подкрепя бързото възстановяване на организма както при заболявания, така и след физически усилия и умора. Поддържа младостта, тонизира организма и подкрепя функциите на дихателната, сърдечно-съдовата, стомашно-чревната и урогениталната системи. Особено ефективен при анемия, възпалителни процеси и обща слабост. Приемането на шилажит е изключително благотворно за оздравителния процес при счупвания на кости.

Клиничните наблюдения показват, че при хората получавали Мумио (шилажит), се подобрява обмяната на веществата в костната тъкан, което спомага за ускоряване формирането на костния регенерат, като неговото качество е далеч по-високо отколкото на неполучавалите мумио. Общото състояние на всички хора, приемали мумио значително се подобрява, нормализира се сънят, увеличава се апетитът им и стават по-бодри. Функциите на крайниците и трудоспособността им се възстановяват по-рано. При това не са забелязани никакви странични явления и усложнения.

Мумийото съдържа масло, което след дестилиране е известно като Ихтиол. Известно е високо съдържание на бензоева киселина и бензоати, които се считат за основните активни вещества.

Действие:
Приложено външно: антисептично, болкоуспокояващо, антибактериално и противовъзпалително.

Приложено вътрешно: тонизиращо, леко слабително, респираторен стимулант, дезинфекциращо и отхрачващо, диуретично и за освобождаване от камъни в бъбреците и жлъчката, стимулира отделянето на жлъчни и стомашни сокове.

Препоръчва се при: Проблеми на уринарния тракт, диабет, камъни в жлъчката, жълтеница, увеличен далак, диспепсия, глисти, храносмилателни и стомашни проблеми, хемороиди, затлъстяване, аназарка (общ оток на тялото), камъни в бъбреците, анурия, истерия, епилепсия, неврастения, лудост, заболявания на нервната система, аменорея, дисменорея и менорагия, скрофулоза, туберкулоза и проказа, екзема, елефантиазис, анемия, анорексия, билиарна конгестия, хроничен бронхит, астма, счупвания и костни проблеми, както и за намаляване на кръвната захар при диабет.

Мумийо е много ефективен натурален продукт за подобряване на сексуалната активност и също се използва като имуностимулантиращо и превантивно средство за укрепване на общото здравословно състояние.


 Шиладжит „Божествената сила“ ускорява процесите на протеиновия и ядрения киселинен метаболизъм и стимулира енергията, осигуряваща реакциите. Притежава невероятното свойство да увеличава основната енергия, като съдейства за увеличаване на сексуалната и духовната ви мощ. Шиладжитът (мумийо) е широко известен като индийската виагра.

 Шиладжит „Божествената сила“ съдържа 84 минерални разновидности в естествената им йонна форма, които са изключително съществени за поддържането на баланса на енергийния метаболизъм на тялото. Минералите в шиладжита нямат аналог сред минералните добавки, предлагани на пазара. Тези минерали са в йонна форма и преди това са били част от богат растителен живот, а след това са се върнали отново в земята и именно поради това са изключително лесно и напълно усвоими от клетките на тялото.

Може да намерите тези "магически" таблетки в магазин "Сокони" на изгодна цена. 


вторник, 26 юни 2012 г.

Масло от Нигела


Нигела (Черен Кимион) е едногодишно тревисто растение. Най-добрият черен кимион се произвежда в Израел и Египет. Маслото от нигела се използва за подсилване на имунната система. Семанта от Нигела се използват още като подправка. Не се препоръчва при бременност.

Семената от нигела са били ценени още от древните Египтяни, заради своите лечебни свойства. Маслото от нигела съдържа всички основни мастни киселини, включително олеинова, линолова, линоленова и палмитинова киселина. То има антиоксидантно и анти-гъбично действие. В миналото то се е използвало за лечение на всичко. Днес също се използва при редица здравословни проблеми. Изследванията показват, че маслото от нигела съдържа 100 полезни компонента, включително витамин А, В1,В2, 15 амино-киселини, включително 9 основни амино-киселини, протеини, цинк, селен, омега 3, 6 и 9.

Нигелата е още наричана „Благословени семена”. Лечебни свойства:
  • Маслото от Нигела действа много добре на имунната ни система, като ни прави по-устойчиви на болести;
  • Антивирусно действие (предпазва от грип и настинки)
  • Помага при кожни проблеми (суха кожа, акне, екземи и псориазис)
  • Облекчава болката при главоболие и зъбобол и помага при възпаление на ставите
  • Помага за регулиране на хормоните. Предотвратява топли вълни. Увеличава кърмата при младите майки.
  • Помага при проблеми с кръвоносните съдове и дихателната система
  • Пречиства отделителната система (особено полезно е при камъни в бъбреците)
  • Помага при проблеми на храносмилателната система (диария, газове) и ускорява метаболизма
  • Действа положително при болни от рак, особено рак на гърдата, като увеличава броя на клетките, които разрушават канцерогенните клетки
  • Помага при диабет
  • Проучванията показват, че помага при нарушение на съня. Смесете една чаена лъжица с топла вода и изпийте един час преди лягане.
  • Маслото от Нигела е богато на ненаситени мастни киселини, което помага за намаляване на холестерола. Маслото е богато и на много витамини (Е, С, В6, В3, В2, В1), основни амино киселини, фибри и минерали (калций, желязо, цинк, фосфор).
  • То е много хранително и се прилага като маска за коса. То стимулира растежа на косата.
Проучванията показват, че няма друга позната билка, която да има толкова голям спектър от лечебни свойства. При повечето заболявания, препоръчителната дневна доза е едина чаена лъжица на ден. Маслото може да се смеси с топли или студени напитки.

В Мюнхен Германия е направено проучване с цел доказване лечебните свойства на олиото от нигела при алергии.В проучването участват 600пациента, на които се дава масло от нигела по два пъти на ден. 85% от пациентите показват подобрение на състоянието си в края на проучването.
 При кърмене, бременност или диабет е препоръчително да се консултирате с Вашия лекар преди употреба!

Семената от нигела се използват в готварството в Индия, Египет и Средния Изток. 



събота, 23 юни 2012 г.

Звезден Анасон



Звездният анасон е вечнозелено, достигащо до 15 метра височина дърво, което се среща в граничните провинции на Виетнам и Китай. Той е източник на шикимова киселина - основна суровина за единствения лекарствен продукт против птичи грип, оселтамивир фосфат (с по-известното търговско название Tamiflu).

Бледорозовите или жълтеникави цветове на звездния анасон са с приятен аромат, но за кулинарни и медицински цели се използват само плодовете.

Във всяка капсула се намира по едно едро, кафяво и лъскаво семе. Съдейки по името, плодовете на звездния анасон имат аромата на...анасон , разбира се, но по-остър, силен и със сладка жилка.

Традиционно използвани в китайската и виетнамска кухни, плодовете могат да се прибавят цели в ястието, да се счукат или стрият на прах. В Китай звездният анасон присъства най-вече като част от сместа “Пет подправки”. Това е комбинация от звезден анасон, китайска (или цейлонска) канела, сечуански пипер, карамфил и семена от резене. Всички подправки се съхраняват цели и се стриват на прах непосредствено преди прибавянето им в ястието. (сместа „Пет подправки” също можете да намерите в магазин „Соконо”).

Звездният анасон днес се среща в Азия, Южна и Централна Америка. Името на растението идва от формата му. Семенцата са разположени във формата на звезда и имат червеникаво-кафяв цвят. В миналото звездния анасон е бил широко използван като лекарство и за приготвянето на напитки, заради ароматното си етерично масло. Днес растението се използва в кулинарията и в традиционната медицина.

Ботаническото наименование на звездния анасон е Illicium Verum. Състои се от 8 сегмента и е с кафяв цвят. Има сладникав вкус. 

Лечебно действие: 
  • В традиционната Китайска медицина, звездния анасон е предписван за подобряване на храносмилането, при колики при бебетата, за по-доброто функциониране на репродуктивните органи при жените, както и за увеличаване на млечния секрет при кърмачките. Предписва се при гадене и стомашни разстойства, както и при подуване на корема.
  • Растението има антибактериално и анти-гъбично действие. Тези свойства го правят полезен при хора страдащи от астма, бронхит и суха кашлица. Именно поради тези негови свойства той присъства в състава на някои лекарства против кашлица.
  • Използва се за по-добър сън.
  • Маслото от звезден анасон помага при ревматизъм и облекчава болките в гърба.
  • В Индия семената се дъвчат след хранене за освежаване на дъха.
  • В него се съдържа шикимова киселина, която се прибавя към лекарствата срещу грип.
  • Семената са богати на различни минерали като: калций, желязо, мед, калий, манган, цинк и магнезий. Калият е важен компонент на клетките и телесните течности, който помага за регулиране дейността на сърцето и кръвното налягане. Медта е важен елемент за много от ензимите. Тя има положителна роля при образуването на червените кръвни клетки.
  • Звездния анасон съдържа много витамини, като витамин С и витамин А.
  • Водата от звезден анасон е много полезна за облекчаване на хремата при бебетата. 
Приложение на Звездния Анасон в готварството:

 Звездния анасон има ключова роля при бавно-приготвящите се ястия, характерни за Китайската кухня. Освен в Китайските ястия, звездния анасон се използва широко и във Виетнам. Това е тайната и на много от Индийските кърита и яхнии. Звезният анасон може да замести обикновенния анасон. Обикновено се прибавя на цели зърна и се премахва преди сервиране. Ароматът му може да се засили като семената се запържат без мазнина.

  • Деликатната подправка е използвана за овкусяването на супи, сосове, хляб, кейкове, бисквити и редица сладкарски изделия.
  • Използва се при приготвянето на билкови чайове, както и за приготвянето на специален ликьор. 

Тукмариа – Храна или Лекарство


Тукмариа са семена от босилек. Те са познати под различни имена „sbza, subza, takmaria, tukhamaria, falooda, seilash”. В Индия те са използвани в Мюсюлманската и Будистката кухня, а също така намират широко приложение и като лечебна билка. Семената от босилек са използвани още в кухнята на Тайланд, Иран и Авганистан.

Семената сами по себе си нямат аромат. Те са черни на цвят и малко по-малки от оризово зрънце. Те имат свойството да абсорбират водата и да образуват желе, точно като тапиоката. 

Счита се, че малките черни семена имат охлаждащо действие. Използват се при сгъстяването на напитки и десерти.  В Иран често се комбинират с лимонов сок; във Виетнам – с кокосово мляко или вода с аромат на палмова захар. Най-широко разпространение намират при приготвянето на индийския коктейл Фалуда. 
Последните проучвания показват, че семената на босилека, накиснати и набъбнали, подтискат апетита и са подходящи при провеждането на диети. Можете да приемате Тукмария преди ядене, за да намалите количеството на храната, която Ви засища.

Храна или Лекарство?

Няма съмнение, че това, което ядем, се отразява върху общото ни здравословно състояние. Тукмариата съдържа малки количества фибри, калций и желязо. Когато семената се накиснат във вода, около тях се образува лепкав гел. Той действа успокояващо на лигавицата и може да се използва за облекчаване на запек или диария. Подобно на семената от Чиа, които също образуват желе, когато се накиснат, Тукмариата забавя образуването на въглехидратите, които приемаме, в захари. Това създава чувство на ситост, което се явява полезно свойство, когато искаме да отслабнем или ако страдаме от диабет.

 В Азия лечебните свойства на Тукмариата са широко известни. Семената от босилет помагат за: по-активно храносмилане, отсраняване на токсините от организма, помагане за предотвратяване на сърдечни заболявания като намалява холестерола. 

Семената могат да се използват за подслаждането на мляко, чай или други напитки.

сряда, 20 юни 2012 г.

Годжи Бери – тайната на азиатското дълголетие



Една от тайните на азиатското дълголетие идва от Тибетските Хималаи и Северен Китай – Годжи Бери. У нас тези малки червеникави плодчета придобиват все по-голяма популярност макар и по цял свят да са ценени доста по-отдавна.

Годжи Бери или лиций е плодът на Lycium Barbarum или Lycium Chinense. Представлява азиатско растение от семейство Solanacea. Названието „годжи“ идва от китайското (gouqizi). Още в древен Китай Годжи Бери е високо ценено и употребявано в традиционната медицина заради ценните си съставки и свойства върху човешкото здраве.

Освен като лиции, тези полезни плодчета са известни като мерджан. Характеризират се със сладникав вкус и неутрален характер. Най-качествените плодове идват от тибетските Хималаи и в северен Китай. Отглеждането и разпространението на Годжи Бери отдавна е превърнато в индустрия, защото е сигурно, че плодовете на лиция лекуват и предпазват от редица клинични състояния и болести. Това е и причината да намира все по-големи почитатели по цял свят.

Смята се, че Годжи Бери се добива от над 600 години в Нинксия, в близост до плодородните земи на Жълта река. Именно тук растат най-качествените в цял Китай лиций заради което са титулувани „червените диаманти”. И до ден днешен традиционните китайските лечители използват плодовете от този регион с целебна цел. В района на Жълтата река лиций е дълбоко залегнал в традицията и културата на местните. В чест на плодчетата-чудо ежегодно се организират дори и пищни фестивали.

Годжи Бери всъщност са изключително деликатни малки плодчета, поради което брането му е особено внимателно – извършва се само на ръка, за да не се нарани фината кожица на „червените диаманти”. Най-добре е да се консумират пресни, но поради деликатността и малкия си срок на годност в свежо състояние, Годжи Бери се сушат по-често на слънце или се подлагат на механична дехидратация с помощта на топлинни потоци. На голяма надморска височина Годжи растат на свобода при естествени условия.

Известни са 2 вида - тибетско или хималайско Годжи Бери, според географския район, в който се произвеждат. Освен това през времето са се сдобили и с доста други интересни названия, като „търсач на удоволствия”, „плодовата виагра” и „скулптор на целулита”. Доказано е, че Годжи Бери ефикасно се справя с тези проблеми.

Състав и полезни вещества в Годжи Бери 

Препоръчителната дневна доза консумация на Годжи Бери е около 30 грама. С това минимално количество обаче, нашият организъм си набавя повече витамин С от портокалите, повече бета каротин от морковите и повече желязо от порция червено месо. Годжи Бери са буквално бомба от витамини, минерали и антиоксиданти.

Съдържат доста витамини от групата В и антиоксиданти, които предотвратяват вредното влияние на свободните радикали, които увреждат клетките в нашето тяло и предизвикват стареене. Щедрото им съдържание на полизахариди спомага за функционирането на имунната система. Годжи Бери съдържа 18 вида аминокиселини и калий.

В най-общ вид лицият съдържа: 6 основни витамина, 11 основни елемента, 22 минерала, 18 амино киселини, 8 полизахариди, 6 монозахариди, 5 ненаситени мастни киселини (линоненола и алфа-линоленова киселина, бета-ситостерол и други фитостероли), 5 каротеноиди, вкл. бета каротен, лутеин и др., а и много фенолни пигменти (антиоксиданти).

В повечето плодове на Годжи Бери има доста калций - 112 мг./100 г, калий - 1130 мг./100 г, желязо - 9 мг./100 г, цинк 2 мг./100 г, селен - 50 мкг./100 г, рибофлавин - 1.3 мг./100 г, витамин С - между 29 и 148 мг./100 г и други. В 100 г Годжи Бери откриваме доста фитохимикали: 7 мг бета каротин, до 200 мг Зеаксантин и до 31% от теглото на пулпата полизахариди.

Кулинарно приложение 

Кулинарното приложение на Годжи Бери може да намери доста измерения, но все пак хапнати самостоятелно в прясно състояние, „червените диаманти” са най-ценни. Освен да се ядат сурови, Годжи Бери се консумират под формата на сок и дори вино, запарват като чай или да се приготвят като тинктура. Може да съчетаете Годжи Бери с мюсли, овесени ядки, кисело мляко, да ги сложите в салата, сладкиши, кремове и бисквити или десерти от грис.

Здравословни ползи от Годжи Бери

Една легенда разказва за китаец, живял 252 години само защото всеки ден си похапвал Годжи Бери. Дали е вярно или не, остава загадка, но доказано малките "щастливи ягодоплодни" са цяла аптека за здравето на човек. Те помагат за запазване младостта на вашата кожа, действа превантивно срещу сърдечносъдови проблеми и помагат цялостното укрепване на имунната система.

Като отличен адаптоген Годжи Бери укрепва организма и му помагат да се справи по-добре в условия на стрес. Освен това доказано, тези азиатски плодове са силно оръжие в борбата срещу рака. Ако сте подложени на химиотерапия или лъчево лечение, може да използвате плодовете на Годжи Бери, за да се защитите от спадане на нивото на белите кръвни телца и да увеличите ефекта от терапията.

Могат да предпазят кожата ви слънчево изгаряне, а големите количества витамин В и антиоксиданти са верен помощник на красивата външност и здравия организъм отвътре.

Смята се, че Годжи Бери повлияват положително метаболизма, като прочиства организма и спомага за намаляване на телесното тегло. Легендата за 252-годишнит китаец може и да е вярна, след като и днес се смята, че лицият удължава живота.

Типичен за китайската традиционна медицина е чаят, който се приготвя от листата на растението и от кората на корените му. Той има свойството да потиска действието на човешки патогенни бактерии и гъбички. Съществуват изследвания, които на 100% твърдят, че редовната консумация на Годжи Бери може да подобри либидото при мъжете и да върне самочувствието им на добри любовници.

Здравословни вреди от Годжи Бери

Съществуват и известни рискове при консумацията на Годжи Бери. Ако сте чувствителни към растения от семейство Картофови (Solanaceae), в които влизат картофи, домати и пиперки, е по-добре да избягвате хапването на иначе полезните плодчета. Ако сте предразположени към диария, газове и подуване на корема или моментното ви състояние е такова, също не е добре да приемате плодове от лиций.






четвъртък, 7 юни 2012 г.

Многофункционалното Кокосово Масло



Кокосовото масло (кокосово олио) е обявено от специалисти за „най-здравословната мазнина в света“. В България все още е малко познато. Какво (не)знаем за кокосовото масло?

Кокосовото масло (кокосово олио) е мазнина, която се добива от кокосови орехи. Филипинските острови са най-големият износител в световен мащаб, но се добива също по крайбрежията на Индия и в Малайзия. Кокосовото масло се използва в хранително-вкусовата промишленост от над 150 години. Преди години диетолози в САЩ го заклеймяват като нездравословно заради висок процент наситени мастни киселини. Впоследствие имиджът му е напълно възстановен и дори е обявено за „най-здравословната мазнина в света“.

Кокосовото масло няма мирис и вкус и не се окислява при печене и пържене. За разлика от повечето мазнини, които са изградени от дълговерижни наситени мастни киселини, то е изградено преди всичко от средноверижни мастни киселини. Това е важно, защото дълговерижните мастни киселини водят до покачване на „лошия“ холестерол (LDL) и повишен риск от сърдечносъдови заболявания, а средноверижните мастни киселини се преобразуват в „добър“ холестерол (HDL).

Кокосово масло – хранителни качества

Кокосовото масло съдържа между 86,5 - 90% наситени мастни киселини, 5 до 6% полиненаситени мастни киселини и 1,5 до 2% мононенаситени мастни киселини. 45% от състава се пада на лауриновата киселина, 17% на миристиновата киселина, 8% на палмитиновата, 8% на каприловата, 7% на карпоновата и 5% на стеариновата киселина.

Хранителни стойности в 100 г кокосово масло: 862 ккал; 100 г мазнини; 0 г въглехидрати; 0 г белтъчини. 


Доказано е, че ароматът на нерафинираното (натурално) кокосово масло ефективно премахва нервното напрежение, повишава самочувствието и увереността в себе си. Маслото съдържа лауринова киселина, която има антибактериални и противовирусни свойства и каприлова с антимикотично действие, благодарение на които е незаменим помощник за лечение на кожни раздразнения. Нерафинираното кокосово масло хидратира, подхранва, омекотява, успокоява и предпазва от вредните външни фактори. Може да се прилага една-две седмици преди да отидете на море – насища кожата с ценни съставки, които подпомагат придобиването на равномерен златист загар. Вечер, след плаж, също можете да го използвате – премахва зачервяванията и хидратира.

Прието вътрешно, подобрява храносмилането, засилва метаболизма, помага при хипогликемия, има противовирусни и противогъбични свойства. Състои се от 90% сурова наситена мазнина, която е под формата на средноверижни мастни киселини. Те поддържат имунната система, тироидната жлеза, кожата и осигуряват бърза енергия. Кокосовото масло съдържа повече лауринова киселина от всяко друго растение. Притежава силни антиоксидантни и антиейджинг свойства и намалява нуждите от витамин Е. 

Ето няколко идеи за приложението на Кокосовото масло:

За кожата
 Кокосовото масло влияе превъзходно на кожата. Действа перфектно за овлажняване на всякакъв тип кожа, особено сухата или тази на по-възрастните хора. Омекотяващите и овлажняващите му свойства са ненадминати. Това го прави и прекрасно за един отпускащ, романтичен масаж.

Мазнините в маслото намаляват появата на бръчки и то без да дразнят кожата. Кокосово масло може да помогне и при кожни заболявания като псориазис, дерматит, екземи и други. В действителност, то често се използва като съставка в скъпи козметични продукти. В комбинация с мед дава още по-добри резултати.

За косата
Да давате пари за балсами – няма смисъл, когато имате кокосово масло. То е един от най-полезните продукти, с които можете да обгрижвате косата си. Масажирайте скалпа с малко от маслото – помага срещу пърхот. Тъй като осигурява основните протеини, необходими за подхранване на изтощената коса, се използва в най-различни козметични продукти. Но, когато го използвате като чист, естествен продукт, избягвате нежеланите вещества, добавени в продуктите за коса.

Против стрес
 Дългият ден в офиса, грижите за децата и какво ли още не, ни стресират ежедневно. Освободете се от умствената умора чрез няколко капки кокосово масло. Намажете с тях челото си и го масажирайте няколко минути. Естественият аромат на кокосови орехи е изключително успокояващ и затова помага за понижаване нивото на стреса.

За добро храносмилане
 Мазнините в кокосовото масло имат антибактериални свойства, които помагат да се контролират паразитите и гъбичките, които причиняват стомашно разтройство и други проблеми, свързани с храносмилането, като например синдром на раздразненото черво. Мазнините в кокосово масло помагат и за усвояването на витамините, минералите и аминокиселините.

Фитнес 
Кокосово масло стимулира метаболизма, подобрява функцията на щитовидната жлеза. Все неща, които ни помагат да намалим нежеланите мазнини, като същевременно увеличаваме мускулната си маса. Освен това, кокосовото масло може да се използва като заместител на олиото. Витамините и минералите му не се губят при високо нагряване, за разлика от тези на зехтина.

За лекарство

Когато се прилага върху ожулвания и рани, кокосовото масло образува тънък слой, който предпазва от навлизане на прах, бактерии и вируси. Ускорява процеса на зарастване на наранените тъкани, а и със сигурност мирише по-добре от всичко друго, което ще ни предложат в аптеките за разрешаване на подобни проблеми.

Маслото стимулира секрецията на инсулин от панкреаса и по този начин помага за контролирането на диабета. Изследвания показват и че редовното използване на кокосово масло, може значително да намали риска от развитие на заболяването.

Кокосовото масло може да се съхранява на студено място в затворен съд до две години. По-устойчиво е в твърда форма, т.е. съхранявано при температури под 24,5 градуса Целзий






сряда, 6 юни 2012 г.

Риба Тандури


Необходими продукти:
2 риби
5-6 скилидки чесън
3-4 зелени люти чушки
1/2 ч.ч. гъсто кисело мляко
2 с.л. лимонов сок
1 с.л. нарязан на дребно джинджифил
2 с.л. зехтин
сол на вкус

Сухи подправки:
1 ч.л. смлян кориандър
1 ч.л. кимион
1 ч.л. куркума
1/2 ч.л. червено чили на прах
1/2 ч.л. гарам масала

Начин на приготвяне:
Рибите измиваме и почистваме. Правим разрези по двете повърхности. Посоляваме и заливаме с лимонов сок. Оставяме така окло 1 ч. През това време почистваме лютите чушлета от семето и жилките. Слагаме в блендер заедно с чесъна, джинджифила, лимоновия сок и зехтина. Нарязваме фино. Добавяме млякото и сухите подправки, посоляваме. Смесваме много добре. Намазваме обилно с тази смес в коремната кухина и оставяме така за няколко часа. Слагаме в тавичка с мазнина и печем около 30-40 мин. в зависимост от големината на рибата. Печем до порозовяване. Сервираме рибата със салата и кисело мляко, овкусено с чесън, сол и люспи лют пипер.


вторник, 5 юни 2012 г.

Индийски Пилаф

Необходими продукти:
1 ч.ориз"Басмати"
2 ч.вода
1 глава червен лук/шалот/
1ч.л.кимион на зърна
50гр.кашу
50 гр.стафиди
1 к.л.куркума
4-5 шушулки кардамом
2-3 дафинови листа
щипка шафран
парче канела
растителна мазнина

сол
Начин на приготвяне:

В тенджера налейте две чаши вода и сложете власинките шафран. Кипнете получената смес.
В тиган сгорещете мазнината и добавете кашуто да се запържи. Добавете кимиона, кардамона и разбъркайте. Добавяме лукът, куркумата, дафиновите листа и оризът, предварително измит. Разбъркваме, докато оризът стане стъклен. Заливаме с горещата вода, захлупваме с капак и намаляваме котлона. Варим 12 мин. изключваме, разбъркваме и оставяме 20-30 мин.да се задушава.

събота, 2 юни 2012 г.

Семена от Чиа - как ни помагат?

Семената от Чиа представляват дребни и твърди семена, плод на растение, което много наподобява градинския чай, с изключително малките размери. До преди известно време дребните семена на растението са се отглеждали само като декоративен елемент, но с изучаването на техния състав и полезни свойства става ясно, че те могат да бъдат потенциален източник на полезни вещества за организма. Днес всички са на едно мнение по отношение на нейните качества.
Различният климат, условията на отглеждане, както и композицията на областта, определят хранителните качества на семенцата. Днес, производството на чиа е съсредоточено в Мексико, Централна и Южна Америка. В древността Чиата е била толкова ценена, че е била използвана като разменна монета.


Известна като „храната за бягане”, употребата й като високо енергийна храна, даваща издръжливост, датира още от древните ацтеки. Знае се, че воините на ацтеките са преживявали на чиа по време на завоевателните походи. 


Здравословни ползи от консумацията на чиа

Трудно би било да се опишат в няколко изречения всички полезни свойства на "храната за бягащи", както векове наред са я наричали индианците.Съществуват твърдения, че консумацията й е свързана с прилив на енергия, както и със значително повишаване на издръжливостта на организма.
Това се обяснява със съдържанието на големи количества калий, натрий, калций, фосфор, цинк и манган в състава на семената от чия.
Освен това, съдържанието на полиненаситени, наситени и наситени мастни киселини повишава полезността на зърнената култура.
Голяма част от мазнините всъщност са омега-3 мастни киселини и алфа-линоленова киселина, за които вече съществуват достатъчно данни колко ценни са за доброто физиологично състояние на организма.


Консумацията на чиа е важна и защото:

  • способства за по-бавното усвояване на глюкозата, като контролира нивото на кръвната захар, и същевременно увеличава транзитното време в червата, тъй като чия съдържа значително количество разтворими фибри и има сравнително по-висок вискозитет от други хранителни влакна;
  • съдържа голямо количество антиоксиданти;
  • повишава съпротивителните сили на организма благодарение на омега-3 и витамините;
  • стимулира и същевременно подобрява работата на стомашно-чревния тракт и контролира констипацията, благодарение на фибрите;
  • високото съдържание на омега-3 мастни киселини повлиява благоприятно върху умственото развитие, подобрява паметта, редуцира проявите на депресия;
  • оказва добра превенция срещу заболявания на сърдечно-съдовата система;
  • помага за редуцирането на наднорменото тегло заради ниската си калоричност и свойствата й да абсорбира голямо количество вида и да се раздува, ставайки още по-засищаща;
  • подпомага детоксикацията на организма;
  • хигроскопичните свойства на чия позволяват да бъде абсорбирано по-голямо количество течности, като по този начин се запазват голяма част от електролитите: важно свойство, особено за хора, подложени на по-голямо натоварване;
  • не съдържа глутен - особено важно предимство на семенцата за хората, страдащи от непоносимост към глутена.
Можем да обобщим, че семената на чия съдържат:
  • до два пъти повече протеин от повечето  зърнени култури, сравнима е само с овеса;
  • до пет пъти повече калций от млякото;
  • до два пъти повече калий от бананите;
  • големи количества омега-3-мастни киселини.

Кулинарни идеи с чиа

Семената от чия имат съвсем лек привкус на ядки и добавени към различни ястия, салати, тестени изделия или напитки почти не променят техния аромат и вкус. Набъбвайки, те по-скоро сгъстяват тяхната консистенция, и по този начин удължават чувството за ситост.
С чия могат да бъдат овкусени различни сокове и шейкове, които впоследствие придобиват по-голяма гъстота. Лесно могат да бъдат приготвени пудинги, както и плодови салати с кисело мляко, мед и меласа.
Чия, разбира се, може да бъде поднесена и под формата на сурови кълнове, които в рамките на четири дни ще бъдат годни за консумация.