събота, 30 юни 2012 г.

Градински чай (Салвия)



Градинският чай или салвия (Salvia officinalis) е малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и сини до виолетови цветове, растящ в Южна Европа и Средиземноморието, а също и в югозападната полупустинна част на Северна Америка.
Салвията е висока около 30-60 см. Заради красивите си лилави цветове се отглежда като градинско цвете, а тъй като има силен аромат, салвията намира приложение и в кулинарията като подправка Приложенията и ползите, които й се приписват, са много и разнообразни. В някои части на Европа, особено на Балканите, градинският чай се отглежда и за получаване на етерично масло.

"Който си има салвия в градината, няма нужда от доктор" - това гласи стара арабска пословица. Наистина, салвията, въздейства стимулиращо на организма и го предпазва от болести с богатото си съдържание на антиоксиданти.

На салвията се придават почти магически сили, лекуващи всякакви болести. Освен чудотворна билка, салвията е и прекрасно градинско цвете. Салвията е наричана още градински чай, божигробски босилек, теменче, рожково биле, а името й идва от латинското „salveo“, което буквално означава здраве или лековит.

Градинския чай е лековита билка, използвана от стотици години. Градинският чай се използва успешно като антисептично средство, има хипогликемичен ефект, срещу обилно потене, за кръвоспиране, против възпаления и стомашни неразположения. Използва се като антиоксидант, за заболявания на горните дихателни пътища. Не бива да се прилага при бременни и кърмещи (намалява млякото), тъй като повлиява хормоналния баланс и е възможно да предизвика маточни контракции, но се използва успешно при дисменорея и жени в менопауза. Не е препоръчителна употребата му и от хора страдащи от високо артериално налягане и епилепсия. В някои нови научни статии дори се описва приложението на билката за подобряване на паметта, като й се възлагат надежди при лечението на Алцхаймер, а така също и за снижаване нивото на триглицеридите, инхибиране растежа на туморни клетки и др.

Градинският чай притежава противовъзпалително, дезинфекционно и противокашлично действие.

Употребява се при гърлобол, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход. Успокоява стомашни болки и действува благоприятно при възпаление на стомаха и червата, при стомашна язва, диария, чернодробни и жлъчни заболявания.

Външно като запарка за компреси се прилага за лечение на гнойни рани, а за бани - при кожни обриви. Под формата на гаргара се препоръчва при ангина, зъбобол, възпаления на устната лигавица. Етеричното масло от градинския чай се използува за инхалации.

Древните лекари Хипократ и Диоскорид считали градинския чай за свещена трева. Използвали го като противовъзпалително, стягащо, дезинфекциращо, кръвоспиращо и омекотяващо средство. В периода на цъфтене, богатата на етерични масла надземна част  се прилага в медицината за вани и апликации при полиартрит, остеомиелит, деформираща артроза, трофически язви. В народната медицина градинският чай се използва при камъни в урината, заболявания  на бъбреците, при ревматизъм, тахикардия; отварата от надземната част  прилагали с мляко против кашлица, а също и като ароматно и подобряващо храносмилането средство.

В древен Египет след епидемии и по време на война, жените били принуждавани да добавят в храната си салвия, „за да се умножи населението по-бързо".  През средните векове европейците продължават високо да ценят лечебните свойства на салвията - тогава тя спасявала дори от чума. Писателят Сен Симон разказва пък, че френският крал Луи XIV пиел по две чаши отвара от билката всеки ден. 

Според друга легенда, след раждането на Христос, когато Йосиф и Мария, в стремежа си да избягат от войската на цар Ирод, тръгнали от Витлеем към Египет, от страх да не бъдат хванати, скриват рожбата си сред избуялата салвия покрай пътя. От тогава се смята, че растението е придобило чудотворните си лековити способности, а който консумира салвия ще се радва на дълъг живот и дори безсмъртие.


Листата на градинския чай са богати на полифеноли, флавоноиди и антиоксиданти.
Екстрактът от салвия предпазва клетките на мозъка и черния дроб от т.нар. оксидантен стрес.
 Билката влияе положително при гастрит, колит, язва, метеоризъм и възпаление на жлъчния мехур. Използва се също при изгаряния, ухапване от насекоми и кожни заболявания. Употребата на салвия при първите признаци на простуда потиска развитието на остри респираторни заболявания. Чаят и инхалацията укрепват имунната система и ускоряват оздравяването.

Салвията е много ефикасна срещу умората. Тя тонизира сърдечната дейност, без това да води до опасност за сърцето. Но внимавайте в дозата! Не приготвяйте отварата от цяла шепа листа, защото рискувате да получите сърцебиене.

    Противопоказна е употребата на салвия при бременни и кърмещи жени, както и при хора, болни от нефрит. Салвията не е подходяща и за жени, страдащи от мастоза или лекувани от рак на гърдата. Да не се употребява при остро възпаление на бъбреците и остра кашлица!





Няма коментари:

Публикуване на коментар